Нека запазим детското в себе си
да,
онова същото, което
от погледа си не пропуска ни един
физически дефект,
което тъй сладко се присмива,
подиграва, нагрубява, унижава и оскърбява
без дори да съзнава.
Нека запазим детското в себе си
да,
онова същото, което
няма задръжки да насилва и умъртвява
по-малките твари,
което не се стеснява
пред учителката да предаде
своите другари,
нека го запазим тъй чисто и свято,
обичано, привилигеровано,
все така неосъзнато.
Нека запазим детското в себе си,
да,
онова същото, което
тъй невинно мрази собственост
чужда,
което създава забава,
като гази, мачка,
унищожава,
което за нищо на света не прощава,
но (господи, на теб се е метнало)
обожава да отмъщава.
Нека запазим онова
детското в себе си.
Уви,
предпазваме детското от себе си.
Забърсваме бъдещето
с мокра салфетка
и го захвърляме в кофата
при боклука.
Невежеството загива
още преди
да се е превърнало
в знание.
Чистото умира чисто
преди
да е било
омърсено от живота.
Нека не се правим на тъпи
и да си го вадим навреме.
Все така…
все така…
о, да
о, да.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s