Поведението му се изразяваше в две крайности – позволяваше си да не му пука за нищо, роб на абсолютната ирония, по-рядко саркастичен, безмерно дистанциран от хората, техните ценности и идеали, а понякога (често се менеше без особени признаци, че това ще последва) – свръхинтимен, откровен, отворен като врата без ключалка, стриктен и сериозен. Това е нормално, ще си кажете, всеки човек е така. Но при човекът, който редеше подобни думи за себе си нещата стояха другояче. Той страдаше от всичко това. И все пак не му пукаше. Той винаги намираше отдих в онова, което наричаше по своему красиво или яко. Тези две естетически категории ръководеха и спасяваха живота му. Якото, обаче, беше вече прекалено изтъркано по онова време, затова той реши да го нарече с други звуци. Например: нещо като мълчание, божествено мълчание, липса на звуци, единствено погледи и разбиране, мхм, поклащане на глава; може да бъде наречено и готино, макар отново да звучи изтъркано, но поне не толкова елементарно. Добре че красивото бе запазило към себе си притурка на усещане за нещо романтично. Нашият герой – Аз – обичаше романтиката. Понякога тази негова особеност го поставяше в позицията на безхарактерна и безволева личност, затова той се бореше и впрягаше всички сили на своя разум, за да преодолее факта, че не той самият управлява собствения си живот. Парадоксално на логиката, с която аргументираше въздесъщия си разум, когато успяваше уж да превъзмогне своята безпомощност, или с други думи, когато просто успяваше, той, като че ли, се чувстваше по-нещастен, отколкото когато не успяваше. Имам предвид, в крайна сметка, успехите му го правеха да изглежда глупав. Един ден той осъзна това и го написа. Използва същия стил на писане, който се зарече да усъвършенства до края на живота си, своя стил.
Малко преди полунощ, неговата споделена интимност сладко дремеше в меките завивки, които старателно бе постелила преди това. Тази вечер тя имаше треска с висока температура, а предната – той. Така минаваха дните им. Слушаха музика от youtube, като всеки път пускаха различни плейлисти. Ту на някоя банда, например Дорс, ту в някой стил – пост-рок, пост-пънк, класическа, нещо френско, нещо по-chill, някакъв dubstep и т.н. Гледаха филми, четяха книги, повтаряха реплики, асоциираха се с герои, но не претендираха за нищо, въпреки че може и така да изглежда от написаното дотук. Само той претендираше. Той четеше повече и гледаше повече. Четеше Мураками (от нейната библиотека) и Кундера. Това бе неговият порок, отвъд свободната мисъл, неговият истински порок. Той искаше да пише добре и един ден хората да му се възхищават. Напълно непознати хора. Да идват при него и да казват, човече, искам да ти стисна ръката, възхищавам ти се. Той го искаше и все нямаше смелост да го постигне. А може би му липсваха и качества. Не талант, а качества. Да, може би това бе причината за неговата обърканост и самомнителност. Той силно бе впечатлен от заглавието на книгата Човекът без качества. Каза си, това е точно като за мен. И започна да я чете. Нямаше търпение да се прибере у тях и да почне да я чете. Чак толкова, че забрави да яде преди да излезе да се напие и може би в следствие на лошата си памет, която подреждаше своите приоритети без да ги съобразява с приоритетите на тялото му (и изобщо интересите и на други тела; несъзнаван фетишист, бе превърнал приятелите си в предмети, за да ги обича повече), той разви язва. Но това е само пожелателно мислене. Желание за трагичност. Подчертана трагичност. Сенки под очите. По-скоро всичко бе някакво слабо хранително или алкохолно натравяне, или пък лека настинка покрай бурните ветрове на месец декември през 2010. През миналия декември той лежа в болница. През миналия декември той дължеше пари. И през миналия декември той отново не празнува на 8-ми, всъщност май тогава решително се отказа от студентството. Какво значи да ти казват как да учиш и какво да учиш? Омразно е. Всеки, който разбира от добро изкуство ще го потвърди. А какво значи изкуство – да речем, нещо създадено от човек; а добро – е, това вече не съществува (не че някога е съществувало, като казвам вече).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s