Интимност (Ханиф Курейши)

превод: Калоян Игнатовски
корица: Буян Филчев
издателство: Прозорец

Познавам страха. Спомените ми за детството все още са с привкус на страх; часове, дни и месеци на страх. Страх от родителите, роднините, учителите, от ритници, ругатни и обиди от другите деца. Страх от това да не си навлека беля, да не бъда разкрит, също страх и да не ме накажат, напердашат, да не ми обръщат внимание, да не ме заключат отвън, да не ме заключат отвътре, както и многобройните други наказания, дебнещи всяка моя постъпка. А и страхът от това, което желаеш, мразиш и копнееш; страхът от собствения ти гняв, от отмъщението и унищожението. Страх те е също така и от навика, обичая и морала, от това какво ще стане с теб. Не е чудно, че свикваш да изпълняваш каквото ти бъде наредено, но същевременно създаваш вътре в себе си неприкосновена и сигурна територия и в нея водиш таен живот.

***

Хората не обичат да се отдаваш твърде много на удоволствията. Според тях те влияят лошо. Може да привикнеш. Желанието така размътва ума! Този дявол никога не спи, нито мирясва. Желанието е непокорно и не съответства на нашите идеали и затова толкова силно се нуждаем от него. То се присмива на всяко наше усилие и същевременно му придава смисъл. Желанието е истински анархист и агент под прикритие – нищо чудно, че хората се стремят да го поставят под арест и да го пазят на сигурно място. И тъкмо когато си мислим, че го държим под контрол, то ни разочарова или ни изпълва с надежда. Желанието ме разсмива, защото до един ни прави на глупаци. Все пак по-добре глупак, отколкото фашист.

***

Никога не съм допускал, че мъжете в позиция на подчинение отблъскват жените. Всъщнност за някои хора колкото по-подчинено положение заемаш, толкова по-истински си в техните очи. Хората се страхуват от теб, ако си твърде властен.

***

Татко, като повечето мъже в квартала, хабеше сили в дейност, която не го удовлетворяваше. Времето беше ценно и той ме научи да се страхувам от разхищаването му. Но в прелистване на разни книги и размишлявайки на бюрото, проумях, че правенето на нищо често е най-добрият начин да правиш нещо.

***

Да можех да поспра спокойно насред живота, също като тези деца, без да се тревожа постоянно за положението на нещата утре, следващата седмица, следващата година. Но от четиринайсетгодишна възраст, когато бях замислил номер на родителите си, но не изпълних плана си да избягам, а само чаках и се подготвях, сигурен, че някой ден ще съм готов да го сторя – оттогава се нуждая от бъдещето като цел. Всеки ден трябва нещо да се случва и то да показва напредък, натрупване. Не понасям моментите на застой, липсата на интензивно движение напред.
[…]
– Мисля, че вкъщи няма движение.
– При една истинска любов има движение, макар и не голямо. Движиш се в кръг, но напред. В нищичко ли не вярваш? Или за добродетелите се сещаш само в краен случай?
Какво можех да отговоря на това? Младите са пълни с досадни убеждения. Аз защо не съм? В момента не ми идват наум кой знае колко убеждения. Дотам сме я докарали, че след две хиляди години християнска цивилизация, ако срещнем религиозен човек – слава богу, рядко ни се случва напоследък, – смятаме го за умствено недоразвит и вероятно нуждаещ се от терапия.
Бих могъл да отговоря: вярвам в индивидуализма, чувствеността и творческото безделие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s