Милан Кундера. Книга за смеха и забравата

превод от френски: Боян Знеполски
корица: Стефан Касъров
издателство: Колибри

(По повод на двата смяха)

Да смятаме дявола за привърженик на Злото, а ангела за поборник на Доброто означава да приемем демагогията на ангелите. Нещата очевидно са по-сложни.

Ангелите са привърженици не на Доброто, а на сътвореното от Бог. Дяволът, напротив, е този, който отрича рационалния смисъл на божия свят.

Както знаем, ангелите и дяволите си поделят господството над света. Но доброто в света не означава, че ангелите имат превес над дяволите (както смятах като дете), а че съществува приблизително равновесие между властта на едните и на другите. Ако в света има прекалено много неоспорим смисъл (властта на ангелите), човек изнемогва под тежестта му. Ако светът изгуби целия си смисъл (царството на дяволите), той става негоден за живеене.

Когато нещата внезапно изгубят предполагаемия си смисъл и отреденото им място в привидния ред на нещата (например формиран в Москва марксист вярва в хороскопи), те предизвикват у нас смях. Следователно смехът произхожда от дявола. В него има нещо лошо (нещата изведнъж се оказват различни от това, за което са се представяли), но има и доза благодатно облекчение (нещата са по-леки, отколкото са изглеждали, позволяват ни да живеем по-свободно, престават да ни потискат със суровата си сериозност).

Когато ангелът за пръв път чул смеха на дявола, останал изумен. Това се случило по време на някакъв празник, залата била препълнена и хората един подир друг се присъединявали към смеха на дявола, който бил ужасно заразителен. Ангелът ясно разбирал, че този смях е насочен срещу Бог и срещу достойнството на Неговото дело. Знаел, че по един или друг начин трябва бързо да реагира, но се чувствал слаб и беззащитен. И след като сам не успял нищо да измисли, започнал маймунски да подражава на съперника си. Отварял уста и издавал накъсани, отривисти звуци в най-високите части на гласовия си регистър (почти същите като тези, които издават Мишел и Габриел на улицата в крайбрежния град), но придавайки им противоположен смисъл. Докато смехът на дявола бил насочен срещу абсурдността на нещата, ангелът, напротив, искал да изрази радостта си от това, че всичко тук долу е добре устроено, мъдро замислено, добро и изпълнено със съдържание.

Така ангелът и дяволът стояли и зяпали един срещу друг, като издавали кажи-речи еднакви звуци, с които обаче изразявали абсолютно противоположни неща. Дяволът гледал как се смее ангелът и се смеел все повече, все по-хубаво и все по-искрено, защото смеещият се ангел бил безкрайно комичен.

Смешният смях е знак за пълен провал. И все пак ангелите постигнали някакъв резултат. Изиграли ни с една семантична измама. За обозначаване на тяхната имитация на смях и на оригиналния смях (този на дявола) създали само една дума. Днес дори не си даваме сметка, че зад една и съща външна проява стоят две абсолютно противоположни вътрешни нагласи. Има два смяха, а ние нямаме дума, за да ги разграничим.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s