За една предадена любов (Кнут Хамсун. Глад)

превод: Антоанета Ханстеен
издателство: Хемус груп

Тишина. Наоколо няма жива душа, никаква светлина или шум. Намирам се в най-отчаяно състояние на духа, дишам шумно и тежко, хлипам сърцераздирателно всеки път, щом се наложи да се простя с тези късчета месо, които навярно биха ме позаситили. И когато опитите ми напълно се провалят, колкото и да се насилвам, запращам кокала към входната врата, изпълнен с безсилна омраза и неистова ярост, викам и хуля в закана небето, пресипнало и диво крещя името Господне, като свивам юмрук… „Слушай, всевишни Ваал, ти не съществуваш, но ако те имаше, така щях да те прокълна, че небесните ти покои щяха да се сринат от пожара на адския огън. Слушай, аз бях готов да ти служа и ти ме отблъсна, слушай, ти ме низвергна и аз навеки ти обръщам гръб, защото пропусна уречения час. Чуй сега, аз знам ,че ще умра, но при все това на прага на смъртта те хуля, всевишни Апис. Слушай, по-скоро ще съм лакей в ада, отколкото свободен в твоите покои, чуй сега, изпълнен съм с блажено презрение към небесното ти нищожество и аз си избирам преизподнята за вечно жилище, където са запокитени дяволът, Юда и Фараонът. Слушай, небесата ти са препълнени с най-примитивните идиоти и бедните духом от земното царство, чуй сега, ти си напълнил владенията си с тукашните тлъсти и блажени уличници, нещастно превили коляно пред теб в предсмъртния си час. Слушай, ти ме насили, но не знаеш, о, всезнаещо нищо такова, че аз никога не се огъвам пред трудностите. Чуй сега, целият ми живот, всяка клетка от тялото ми, всяка искра на душата ми жадува да обругае теб – гнусна отрепка във висините. Чуй ме ти, да можех, щях гръмко да изкрещя в небесата ти и по цялата земя, да можех, щях да го вдъхна във всяка неродена душа човешка, която някога ще дойде на земята, във всяко цвете и лист, във всяка капка в морето. Чуй ме, ще ти се присмея в деня на Страшния съд и докато ми окапят зъбите, ще те проклинам заради безбрежното нищожество на твоята божественост. Слушай, от този миг се отричам от всичките ти деяния и цялата твоя същност; мисълта си ще прокълна, ако тя пак поеме към теб, устата си ще разкъсам, ако отново изрече името ти. Слушай, ако те има, това е сетната ми дума в живота и смъртта, прощавам се с теб навеки, сърцето и душата ми ти казват „сбогом”, последно и безвъзвратно „сбогом” и аз мълча, обръщам ти гръб и поемам своя път…”
Тишина.
Треперя цял от гняв и отмала, не помръдвам като все още шепна клетви и ругатни, хълцам след безутешния плач, останал без сили след безумния изблик на ярост.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s