Избрани афоризми от Николас Гомес Дàвила

Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.

***

Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.

***

Идеята за “свободното развитие на личността” изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.

***

Всеки индивид с “идеали” е потенциален убиец.

***

Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.

***

Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.

***

Човекът е животно, което си въобразява, че е човек.

***

Хората са по-малко равни, отколкото твърдят, и повече, отколкото си мислят.

***

Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.

***

Нищото е сянката на Бога.

***

Няма нищо по-трудно от това, да не се правиш, че разбираш.

***

Свободата на демократа не се състои в това, да може да каже всичко, което мисли, а да не трябва да мисли всичко, което казва.

***

Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите, вместо със собствената си невинност.

***

Духът расте навътре.

***

Историята не разкрива безплодието на действията, а суетата на намеренията.

***

Рангът на нашия противник е онова, което определя мястото ни: победата или загубата са второстепенни.

***

Няма отговор, който да е по-умен от въпроса, който предизвиква.

***

Във всеки утопист дреме полицаят.

***

Една ръка, която не умее да гали, не може да пише.

***

Разстоянията между нации, обществени класи, култури и раси са незначителни. Истинската бездна е онази между възгледите на плебея и на патриция.

***

Да се греши е човешко, да се лъже – демократично.

***

Учтивостта е позицията на онзи, който няма нужда да бъде високомерен.

***

Винаги е по-умно да се съмняваме в реалността на онова, което не изглежда абсурдно.

***

Фрагментът е изразното средство на онзи, който е разбрал, че човекът живее сред фрагменти.

***

Порядъчният човек се отнася към пацифизма с одобрение и с антипатия.

***

Да изслушаш ближния си, е едно от най-мъчителните задължения на милосърдието.

***

Богатият се обезпокоява само от онзи, който не му завижда.

***

Глупакът губи надеждите си, но никога илюзиите си.

***

Убеден съм, че само свободното убеждение струва нещо, и че мнозинството свободни убеждения не струват нищо.

***

Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.

***

На писателя е позволено да нарушава всяко езиково правило, стига да знае защо го прави.

***

Човек трябва да пише едновременно така сякаш никой няма да го чете, и така сякаш всички ще го четат.

***

Само доброто и красивото не се нуждаят от граници. Нищо не е прекалено красиво или прекалено добро.

Още за и от Гомес Дàвила: http://liternet.bg/publish12/n_davila/index.html

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s