Николай Михайлов за политиката

Изчакайте да зареди и превъртете до 5мин. за лекцията на д-р Михайлов.

Извадки:

„Политическата власт принадлежи на философа, само че философът не я иска, защото този, който има право, от гледна точка на разума, да управлява, желае за себе си съзерцателен живот, той иска да живее извън политиката, защото чистата душа може да се настани в острова на блажените. Това става по пътя на съзерцанието, извън политиката… Политиката се случва ден след ден в пещерата на Платон.“

„Политиката не търпи първородна съвест, не търпи свободни и независими морални оценки. И понеже се практикува, малко или повече, като игра, всеки, който е ангажиран в тази игра, за да защити професионалното си достойнство, трябва да лъже ефективно.“

„[Първо], политиката се нуждае от млади хора, които нямат стаж на политици в тоталитарния свят…, второ, нямат стаж на политици в сложната драматична игра на Прехода, трето, тези млади хора ще трябва, през една много естествена ротация на политическия елит в България, да поискат за себе си правото да представляват младостта на България, да нахлуят в политиката решително с една безкомпромисност на морално живи хора и да се опитат да преустановят тази игра, която представлява много сериозен риск на политическия занаят, но която аз не бих нарекъл нормативна игра и не бих нарекъл тази лъжа задължителна на всяка цена. Аз казвам само (и се опитвам да направя това рязко, за да бъде ясно) какъв голям риск има в това да бъдеш в политиката, да бъдеш в политиката на България и да бъдеш зависим от нея, каквито сте вие.“

Моето лично мнение за Николай Михайлов (което още е в съвсем начален градеж):
Според мен, този човек е една от най-противоречивите личности в България. Психиатър, депутат от ДСБ, магистър по теология, член на комисията по правата на човека и вероизповеданията и на комисията по култура, преподавател по психилогия в НАТФИЗ…!? Факт е че от него съм чул едни от най-мъдрите слова, изказани в ефир по българска медия (БНР), които освен, че бяха умело подредени и добре обосновани, бяха и болезнено точни, или поне човекът не си даваше зор да прикрива очевидното. Но защо? Нали и той е политик и част от „злият“ управляващ елит? Друго, което ме впечатлява и радва, и дори ме кара да се смея на глас, е неизменната нотка на сарказъм в начина му на изразяване, която е толкова фина и деликатна, че понякога почти незабележима, и същевременно, груба и тежка, в положителния смисъл на двете думи. Най-бруталното осмиване на съвременни политически фигури от родната сцена и техните действия, както и справедливо поощрение за някои от тях, съм чувал от него. Чудно ми е как хора като д-р Михайлов все още са живи в България, имайки предвид това, което си позволяват да говорят на всеослушание. От това мога да си извадя две поуки: първата е, че тук намирам сериозни причини за оптимизъм, а втората: има ли кой да го чуе?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s