За щастието

Щастието е кратко.
Можем ли да консервираме щастие и после да го консумираме отново в неговата цялост? Можем ли да запишем щастие и да го възпроизведем отново в неговата пълнота? Можем ли да инвестираме, за да сме щастливи? Можем ли да планираме щастие? Можем ли да не живеем за момента и да бъдем щастливи?
Възможно ли е да имаме дълготрайна връзка без да преглъщаме (без гаранция за възмездие) негативни емоции и болезнени несъответствия в характерите на два индивида? Възможно ли е да имаме щастлива дълготрайна връзка? – Не. А възможно ли е да имаме щастлива връзка изобщо? Да, ако не броим развръзката. Възможно ли е да сме щастливи? Да, но само за момент. След това забравяме щастието, колкото и силно да е било то. Колкото повече време минава без нищо да ни напомня за него, толкова повече го забравяме. При физическо увреждане на съответните области от мозъка, които отговарят за съхраняването и възпроизвеждането на спомени, е възможно дори да заличим преживяното от нашата памет и нашите мисли завинаги. Инак, всичко си стои там, скрито, но е там, чака само подсказка, за да бъде отключено и повторено в степен, различна от тази на „оригинала”.
За всеобщо огромно щастие, гореописаната забрава на щастието, като чувство и като емоция, се отнася аналогично и за нещастието.
Рано или късно в живота ни настъпват периоди на изравняване или изглаждане, периоди, в които несъзнателно се стремим към баланс, сякаш привлечени от невидимата гравитация на средата между позитивно и негативно, щастие и страдание, еуфория и депресия, хиперактивност и меланхолия. Представям си, че процесът, по време на който животът търси своето осъзнаване, всъщност е една рампа или огъната плоскост. Ние просто се търкаляме по нея. От едната страна на върха са приятните крайности, а от другата – неприятните. Ако приемем, че можем да виждаме повече от два цвята, тази рампа е във формата на кръг. Или, като фигура, тя представлява „куха” сфера. „Куха” е само за нагледност. В същността си този безплътен пълнеж (понеже няма определена плътност, няма определена маса, просто запълва определен обем) не е безплътен, дори е силно сгъстен. Той представлява нещо като лабиринт. Погледнат отдалеч той прилича на камък, но „под микроскоп” виждаме, че между атомите има „свободно” пространство. Подобно на молекулите кислород в кръвта ни, ние преминаваме по този лабиринт, привличани от гравитацията на баланса (или точката, която е точно в средата на сферата). Спорен въпрос е дали можем да прескочим точката на баланс по инерция? Сиреч, дали е възможно веднъж да бъдем в нея и след това да не бъдем, понеже тази точка е перфектна и тя притежава неизмерима плътност? Може би, когато я подминаваме, за да изпитаме противоположни крайности, ние просто я заобикаляме.
Дали когато сме щастливи нещо ни тегли несъзнателно към това да прецакаме щастието си и да бъдем една идея по-нещастни, само и само, за да сме спокойни, само и само, за да не бягаме от точката на баланса или защото нямаме сили да избягаме от нея, или защото нямаме достатъчно тласък да излетим над обхвата на гравитацията и да се откъснем от нейното влияние?
Можем да обичаме, но трябва да обичаме. Можем да изпитваме страх, но трябва да се страхуваме. Без причини не можем да правим нищо. Имаме нужда от тласък, имаме нужда от гориво, за да излетим. Всеки намира своето гориво в нечии чужди очи.
Физически, Слънцето е сфера, както метафорично, процесът, в който правим опит за осъзнат живот, също е сфера. Ние приемаме информацията за света отвън на обратния принцип, по който Слънцето излъчва „светлина” и „топлина”. Съответно, когато даваме, го правим по идентичен принцип на слънчевото лъчение. Естествено, от колкото повече посоки даваме, от толкова повече посоки получаваме, и обратното. Не знам как се започва и защо се започва, но процесът набира скорост и губи скорост.
Лесно е да се изразяваш ясно, но е трудно да го съчетаеш с това да бъдеш откровен.
И все пак, ние всички се стремим към яснота и една част от нас – към откровение.
Всичко може да бъде съчетано, но хибридният цвят е непредвидим.
Прегръщам страховете си. Ако тях ги нямаше, най-голямото удоволствие щеше да е лишено от стойност – духовна?, емоционална?, физическа?, неврологична?. Все пак, прегръщам страховете си отново и благодаря на себе си, че ги имам. Благодаря за обилната трапеза от страхове, апатия и безсмислие.
Усмихвам се, когато страдам, но не насила, а защото така ми идва отвътре. Не знам, странно ли е? Извратен ли съм? Или пък изобщо не страдам? Само другите страдат около мен? Дали съм виновен за това, за което си мисля или пък за друго? Сигурен съм в едно – чуждите очи също крият подобни мисли зад себе си. Не съм сам. Поне в този аспект, въпреки всичко. Въпреки факта, че винаги сме сами, независимо дали го искаме или не. Сигналите, които възприемаме отвън, са просто израз на нашата система от сетива. Те биват обработвани от един самотен мозък в една самотна глава. Може би главният извод от този ред на мисли е всеки мозък е самотен, но не и всяко тяло. Особено ‘с яко тяло. Грубо е, но е факт. Фактите са груби. И все пак, самотата спохожда всички, защото тя никога от никого не бива напълно изходена. Ако можем да си позволим сравнението между самота и метафоричният смисъл на думата лайна, може би ще имаме основание да го наречем „удачно сравнение”. Ако ли не можем да си го позволим значи сме страхливи и се храним безгрижно от обилната трапеза.
Лишението предизвиква знание. Определено. А знанието предизвиква изобилие. Факт. Твърд и груб. Сиреч, лишението предизвиква изобилие. Защо е така? Продължавай да питаш… Дълго е за обяснение и точно това му е готиното. А какво е „готино”? Ами, най-често, най-простото нещо, първото, което ти идва наум. Защо е така? Защото е готино. А защо е готино? Защото е така. Желязната логика изисква желязна упоритост.
Търпението… то просто си е търпение, в него няма логика. А нервите… те всички са чувствителни и лабилни, точно затова са нерви – защото винаги са опънати.
Смисъл и същина – твърде трудни са за напипване. И все пак, някои хора го правят. Евала! на такива хора и Успех! на мен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s