Предубеденост и съмнение: кой съм аз?

несъзнателен страх
несъзнателни фобии
несъзнателна параноя
несъзнателно самовнушение
несъзнателни халюцинации – слухови,
зрителни,
допир.

какво става когато сме наясно с ирационалността на собствения си страх,
но все още го изпитваме,
защото подсъзнанието ни е нахранено с прекалено много фактори,
предизвикващи чувство на страх?

отговорът се крие в това да загърбим игривостта и развлекателния характер на фикцията
за сметка на суров емпиризъм,
скептицизъм,
реализъм,
да разбиваме митове и да демистифицираме,
да опознаем механизмите на внушението,
да десакрализираме и да рушим традицията,
да погледнем под леглото и да отворим прозореца в
тъмното.

(когато пишех това една стоножка пресече стаята, вдигнах краката си върху стола, а тя мина под него и се шмугна под една издутина в килима. не я убих, въпреки че можех.)

(когато навън се изсипват проливни дъждове, по време на междинните сезони – пролет и есен – огромни паяци търсят убежище в стаята на втория етаж, където спя или будувам. поради липсата на движения от моя страна забравят за страха и излизат понякога дори на светната лампа. някак си иронично, безстрашието на тези големи за вида си, но иначе многократно по-малки от мен (и при това безвредни) същества, активира инстинктивно (поради моето предубеждение, че са вредни и опасни за здравето ми) реакция, при която организма ми отделя активатори на страха, т.е. нещо отвъд собствената ми воля ми заповядва да стоя далеч от тези непознати същества, да не ги докосвам, но при възможност да ги убия. отне ми време да се преборя с това не вродено, а по-скоро, придобито предубеждение. най-малкото, сега не изпитвам желание да убивам, дори и най-противното на вид същество, само заради причината, че ме отвращава. бих убил поради друга причина. например, за да се нахраня или да се защитя. но не и защото ме е страх от нещо, което дори няма интерес към мен, следователно, едва ли би искало да ме нарани. страхът от непознатото не би трябвало да предизвиква нищо друго освен желание за опознаване на това непознато. поне така си представям един по-добър начин на мислене за едно по-успешно общество.)

(дали обществото корумпира индивида?
да, определено.
защо?
защото всеки компромис е продажничество?
защото обществото се базира на идеали и на морал,
които от своя страна са изкуствено създадени
от индивиди?
защото едно перфектно общество е неработещо,
а едно работещо общество е неперфектно.)

– Бил ли сте самотен, господин Х?
– да, много често.
– Добре… А харесва ли ви самотата?
– повечето пъти.
– Разкажете ми за онези дни, когато не искате да сте самотен, но сте.
– не бих ги нарекъл дни. обикновено правя така, че да се отърва от неприятната самота веднага. не искам да култивирам неприятна самота. прекалено опасно е. по-опасно от цигарите и алкохола, които ми помагат да комуникирам, за да убия самотата, а понякога ми помагат и да й се насладя.
– Вие сте все още млад. Затова разсъждавате така.
– какво общо има това с разговора, който се опитвате да повдигнете?
– Ние сме един и същи човек, не разбирате ли?
– но аз първи ви попитах, а вие ми отговаряте с въпрос.
– Напротив, аз първи ви попитах. Върнете се назад до самото начало и вижте.
– никой не знае къде е самото начало.
– Всеки знае. Учудвате ме. Мислех ви за по-мъдър. То се крие в изначалната самота на всеки. Ето как имаме „само“ и „начало“ в едно.
– все едно и също повтаряте. не ви ли омръзна да се въртите около тази самота?
– Питате ме детински въпроси. И ако би трябвало да използвам обръщение към вас в случая, то ще бъде умалително. Това е същността на самотата, синко, повтаряемост и въртележка. Не помниш ли, като беше малък обичаше тези неща? Странно, нали? И не ме питай кое му е странното. Ние всички знаем, че няма отговор за такива въпроси. Публиката предлага своето всеослушание и въпреки това ние мълчим. Изкарваме само фрагменти от онова, което е вътре в нас. Нямаме сили за цялостен текст. Нямаме сили да лъжем съзнателно. И все пак го правим. Защото и ние сме зли. Понякога. Но по-малко зли. Необходимо зли. Морално зли. Не добронамерено зли, а добри зли. Или просто добри. Като слънцето рано сутрин. Ние сме (лъ)чисти.
– сега си спомних кой съм аз!
– Да, това си ти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s