Джон Фанти. Мечти от Банкър Хил

Издател: Х-Издания

Надигнах се, тръгнах по пътеката между редовете и излязох навън през тежките врати. Бях обезверен повече, откогато и да е. Дълбоко в сърцето си, винаги съм таял убеждението, че църквата е светлината в дъното на тунела за мен. Вярвах го, без да се замислям. Сега вярата беше изчезнала и аз се чувствах изгубен и сам срещу целия враждебен свят. Отидох до колата и се качих. После изведнъж, в изблик на отчаяние, отново излязох и тръгнах към църквата, коленичих и се опитах да се моля.
Мърморех „Аве Мария“ и открих, че Телма Фабер прекъсва мислите ми. Дева Мария, изпълнена с благодат, и Телма Фабер, гола в прегръдките ми. Света Богородице, Божия майко, целувам гърдите на Телма Фабер, прокарвам ръце по тялото й, по задника й. Моли се за нас, грешните, сега и в последния ни час, и устните ми слизат към слабините на Телма и аз унесено я целувам. Бях изгубен. Стоях коленичил там и чувствах тежестта в слабините си, силната ерекция, целия абсурд, влудяващата двойственост. Надигнах се и се хвърлих навън към колата си. Потеглих изплашен, треперещ, обезумял.
Бях щастлив когато се прибрах в кабинета си. Почувствах го като гнездо, което ме приюти. Телма беше излязла. Затворих вратата, седнах зад бюрото и запалих цигара. Странни, необичайни неща ставаха с мен. Бях излязъл навън, в големия свят и сега ми беше трудно да намеря обратния път. Сетих се за Франк Едингтън. Но от това полза нямаше. Едингтън беше прекалено саркастичен, прекалено безчувствен. Той щеше просто да се изсмее и да хвърли всичко върху селския ми произход.
Някой почука на вратата. Беше Телма. Само преди няколко минути бях коленичил в църквата и целувах слабините й, и ето я сега, стоеше пред мен. Изглежда почувства нещо.
– Добре ли си? – попита ме тя.
– Разбира се.
– Хари иска да те види.
– За какво?
– Откъде да знам.
Пресякох приемната и почуках на кабинета на Шиндлър.
– Влез.
Отворих вратата и го намерих седнал там.
– Искал си да ме видиш?
– Лоша новина.
Пристъпих напред.
– Не можем да купим книгата на Драйзър – каза той.
– Защо?
– Не се продава. – Каза го така, сякаш това нямаше особено значение.
– И какво сега? – попитах аз.
– Продължавай работата си.
– Изписах страници и страници с бележки върху книгата на Драйзър. Искаш ли да ги видиш?
– Не – каза той. – Забрави за тях.
– Дай ми да пиша нещо.
– Няма какво.
Побеснях.
– Измисли нещо, копеле такова.
Изгледа ме със стиснати челюсти и бавно се изправи.
– Махай се оттук.
Обърнах се и излязох. Върнах се в кабинета си. Тогава всичко се стовари върху мен. Моята скръб, студенината на света, самотата от това, че съм далеч и изгубен. Плачех. Хвърлих се върху дивана и дадох воля на сълзите си. Телма дойде до вратата. Говореше меко.
– Артуро, какво има?
Изправих се и й разказах за Шиндлър и отново започнах да плача. Дългата й мека ръка обви раменете ми. Почувствах уханието, което я обгръщаше. Извърнах се към нея и сложих глава на рамото й. Тя нежно ме прегърна.
– Помогни ми, Телма. Толкова съм нещастен.
Попи сълзите ми с кърпичката си и ме притегли по-близо до себе си. Гърдите й се притискаха до моите.
– Помогни ми, Телма!
– Хайде, хайде – зае се да ме утешава тя и разбърка косата ми.
– Целуни ме, Телма!
Тя се надигна, отиде до вратата и я затвори, после се върна и отново седна до мен.
– О, Телма, само ако знаеш колко копнеех за теб, колко исках да те държа в прегръдките си, да те целувам.
– Досещах се – каза тя. – По начина, по който ме гледаше, през цялото време знаех.
Лежах по гръб върху дивана и я притеглих към себе си, устните й – меки, и нежни, и пълни – намериха моите. Тогава посегнах към ципа на панталоните си, а тя се изправи, вдигна си полата и сне белите си пликчета. Легна на пода и разтвори крака.
– Побързай – изхриптя гласът й.
Изтърколих се от леглото си и се наместих между дългите й, заоблени, обути в чорапи крака, но все не можех да сваля ципа си. Продължавах отчаяно да се боря с него. Ръцете й опипаха колана и само с едно силно движение, свалиха панталоните ми. Наведох се над нея, готов за сражение, опитах се да я пронижа, но не успях, после отново пропуснах, и накрая с тих вик на раздразнение, тя сграбчи проклетото нещо и се опита да си го вкара, и в този момент чух, че бравата изщрака и вратата се отвори. Извих очи и видях Хари Шиндлър, вперил поглед надолу към нас. Членът ми веднага омекна и аз не бях в състояние да направя каквото и да било, освен да стоя така, съвсем затъпял, докато Телма лежеше объркана и все още държеше проклетото негодно нещо в ръка.
– Добре, Телма – каза Шиндлър внимателно. – Пусни тази гъба и се махай, по дяволите, оттук.
Тя се надигна, оправи роклята си, отправи му поглед, изпълнен с презрение и предизвикателство, бавно го подмина и излезе от стаята с пликчетата си в ръка.
– Ще се видим после – заплаши я той. Тя вироглаво тръсна глава.
Изправих се и вдигнах панталоните си.
– Ела да си поговорим – каза Шиндлър, обърна се и излезе.
Чакаше ме. С крака върху писалището, с нова пура между зъбите. Ухили се подигравателно.
– Не мога да повярвам – каза той. – Невероятно.
– Съжалявам, Хари.
– За какво съжаляваш? Вината не е твоя. Никога не е.
Свали краката си на пода и се наведе напред.
– Чуй, момче. Тя яде писателите живи. Големите писатели, искам да кажа. Носители на „Пулицър“, на академични награди, писатели с доход три хиляди на седмица. Това е което не мога да разбера. Ти! Ти нямаш и кредитна карта.
Не знаех дали ме ласкае или не.
– Случи се просто така – заобяснявах аз. – Дори не го очаквах. Но не обръщай нещата срещу нея. Искам да кажа, не я уволнявай.
– Уволнявам теб – каза той. – Да те няма. Още сега.
– Ами Телма? И тя ли е уволнена?
– Нея не мога да я уволня. Никога не я уволнявам. Искам я наблизо, за да я държа под око, но знаеш ли какво – ако се случи още веднъж, ще се разведа с нея.
– О, Шиндлър – успях да кажа само това и зашеметен излязох.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s