Кратка трилогия „Срив“

ЗА ДОБРОТО ПИСАНЕ

тайната на доброто писане се крие в липсата на муза. точно откакто си намерих „муза“ изпитвам трудности да напиша повече от два реда. това мое мнение няма нужда от субективната подкрепа на никакви писатели и фолософи. и все пак, ако кажа, че е добре обосновано логически и емпирически, това не би било съвсем оригинално твърдение. колкото и умело да го прикриват някои, всеки от нас има нужда от чужда подкрепа, единствено с цел да се избегне лудостта. а лудостта е следствие на самотата и липсата на социални контакти. забележете колко жестоко звучи чужда подкрепа. сякаш това е подкрепа от враг. може би, точно това значи всеки вид подкрепа, която получаваме от другите индивиди. а като казвам емпирически, имам предвид, че реално така се получи. доброто писане тръгна да се превръща в лигаво, а не бива. какво мислих когато си изказах чувствата с думи? нищо не спечелих с това, напротив, загубих – всичко. вече съм безинтересен. дори скучен и досаден. аз съм покорен (пробвайте и с двете ударения, все е вярно). сам се покорих и сам се принизих. исках да откъсна вкусен плод от върха на дървото, а отрязах цялото дърво из основи, оставяйки само един пън и до него един сгромолясал се труп с корона. а когато трупа изстива, короната вехне. и така докато земята не ги погълне бавно.
утехата е, че корените все още си стоят дълбоко забити в земята. и продължават да си растат независимо едни от други…
корените на две дървета се преплитат… и продължават да си растат независимо едни от други.
но на кой му пука за корените? те миришат на пръст. те са скучни. всяко дърво си ги знае. хубаво е когато се преплитат и се докосват, растейки си независимо. но какво от това? на кой му дреме какво става под повърхността? така сме програмирани, че обръщаме повече внимание на това, което става над нея. и едва ли е така само в днешно време. такава е нашата природа. такова е животинското начало. естеството на гените. есенцията на живота, такъв какъвто го познаваме. не на 100%, а по-скоро като тенденция. живеем на скорост и затова рядко се замисляме, когато е нужно да се замислим.
заричам се оттук нататък никога да не изкарвам наяве, писмено или с думи изобщо, чувствата си. изглежда в това действие се крие фундамента на отблъскването в една зараждаща се връзка. както е прясна, чисто нова и свежа, с безкраен хоризонт, изведнъж се вкисва, сякаш си изсипал килограми бациликус булгарикус отгоре й, застарява и увяхва за секунди, остава само коричка от мъничка раничка, която до две седмици вече се е олющила, а на мястото й остава само леко зачервено петънце, което с времето също избледнява и бива забравено. безкрайният хоризонт се превръща във вертикала и то вертикала с единствена посока – право надолу. удряш се в земята и това е – всичко изчезва. все едно е било магия. станал си свидетел на най-красивия трик и си принуден да повярваш, че е било илюзия. било е магия, но вече не е. за два дни. всяко чудо.
наивността не е глупост и човек не може да бъде винен за това, че я проявява. наивността е свързана с незнание. всяка игра си има правила. просто не знаех, докато не пробвах няколко пъти и няколко пъти загубих. след това се замислих. не е като по филмите и не е като по книгите и не е като по никъде.
всъщност разбирам всичко, но ми е трудно да го приложа, защото се опитвам да го обясня, а това е в противоречие с правилата. излиза факт, че ние имаме нужда от табу, имаме нужда от неяснота, имаме нужда от несигурност, двусмисленост, неопределеност, страх, мистерия, Бог, свръхестествено, отвъдно и необяснимо. подсъзнателното не бива да бъде изкарвано на нивото на съзнателното, защото сигурността и увереността и интереса се пораждат от несигурност. не сме сигурни, че някой ни обича, а всичко бие натам. гласа на интуицията е по-сладък от гласа на любимия. може би нещо такова се върти в изящния женски мозък.

ТЕОРИЯ ЗА "ХУЯ" И "КУРА"

искаш стабилност? няма да я получиш. никога.
няма да си изкривя душата и да кажа обратното. който го казва просто лъже.
на този свят всички се раждаме „хуйове“ – хаотични – и се стремим да бъдем „курове“ – редовни и стабилни – но този стремеж е изкуствен. естествен е, но е изкуствен. който ме разбира ще ме разбере. хуят е увиснал и поклащащ се насам-натам, но е дълъг. курът е наперен и непоклатим, но е къс. това всичко е теория. задълбочена абстрактна метафора. не става въпрос за генеталии или каквито и да било полови белези. така написано нищо не е толкова вулгарно, колкото самата истина. става въпрос за два коренно различни начина на мислене. единият се стреми да бъде истински. другият знае, че е фалшив и по всякакъв начин се опитва да го скрие. единият е изкуство. другият е бизнес. единият е пиян, дрогиран, мърляв и окалян. другият е чист, праведен и напудрен. единият е сьомга. другият е овца. курът не използва опиати, той използва само стимуланти. той има придобита фобия от това да рискува. наркотиците за кура са кокаин и амфетамин. хуя експериментира с халюциногени… и тн и тн. теорията може да бъде развита надълго, но имам нужда от пиене, за да продължа в тази насока. така че сега спирам, защото нямам пиене.
трудно е да бъдеш истински и дори, бих казал, е невъзможно. невъзможно е да бъдеш добър и е невъзможно да бъдеш верен и е невъзможно да бъдеш справедлив. всичко това са идеали. само понятия, свързани с идеи. на този свят, чисто математически, нищо не е единица. всичко, взето заедно, е единица. но отново, ВСИЧКО Е НЕВЪЗМОЖНО, то е идеал. тоест, извода е че ЕДИНИЦАТА Е НЕВЪЗМОЖНА. тя също е утопия. няма цялостност и няма сигурност. ако ми говориш за сигурност и стабилност само се залъгваш.
издребнявам. и то по най-елементарния начин, като разширявам възможно най-много обхвата на възприятие. подло е да си боравиш с истината, при положение, че има по-удобни и по-малко болезнени начини да изиграеш някого. а пък и важното е този някого да те разбере. и то на момента. защото след време кой ще има полза? но да речем, че в бъдеще други хора ще намерят написаното за стойностно. употребата на ирония е абсолютен тъпизъм, но поне изреченията са правилно граматически подредени. когато четете се замисляйте върху това какво стои зад всяка дума. нищо.

ЕУФОРИЯ

а сега… следващата, моля! само секса ме влече. не ме интересува в какво вярваш и в какво не. достатъчно е да имаш самочувствието на привлекателна жена. искам те красива. външно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s