Излияния

Използвам всеки фрагмент от секундатата, за да се усъвършенстам. Преди играех компютърни игрички. Въпросът е в каква област искаш да се усъвършенстваш. Сега обичам да чета книги – колкото се може повече наведнъж. Смятам, че разтоварването може да бъде съчетано с усъвършенстване. Ако всеки път, когато прекарваме около пет минути в тоалетната, разлистваме случайни страници от тълковния или синонимния речник буквално ще увеличим набора си от думи и ще обогатим езиковата си култура. От друга страна, ако играем популярната игра „Тетрис” всеки път, когато прекарваме по пет минути в тоалетната неимоверно ще усъвършенстваме уменията си да редим една върху друга фиктивни тухлички с различна форма. Тоест, ние ангажираме мислите си дори и с най-минималното действие, което извършваме. Но рядко отдаваме значение на това. Рядко отдаваме реалното значение на въздействието на медиите върху нашите мисли и действия, например. Рядко отдаваме реалното значение на каквото и да било внушение около нас. Изпитваме доверие към тези, които признават добрите ни черти и съмнение към тези, които ни критикуват. Виждаме собствените си недъзи в другите и естествено те би трябвало да ги притежават в много по-голяма степен, поне така го чувстваме. А това, което усещаме ни кара да си спомняме. Търсим новото усещане. Понякога то ни намира. Понякога то става жертва или благопомазаник на настроението ни. И си остава такова, понякога до края на живота ни.

Не е много сложно, но не и много просто. Стига да му отделиш време. И да го правиш със желание и без желание – ефекта е един и същ. Само ако се откажеш ефекта ще е частичен. Разбира се, после пак можеш да продължиш оттам докъдето си стигнал последния път, но има вероятност (и то голяма) да си забравил. Затова концентрацията е да „фокусираш цялото си внимание”, „да направиш сбор в малко пространство”, „да сгъстиш вниманието си”. Концентрацията е полезна ако искате да спестите време. Но ако си мислите постоянно за концентрацията тогава само си губите времето. Ако си мислите, че имате проблеми започвате да вървите в различна посока от началната. Това е полезно, ако началната посока е била грешна. Това е вредно, ако имате солидна (предимно материална/фактологична, отколкото идеална/духовна) основа за избор на началната насока. Увереността е състояние на духа, но тя безспорно е подкрепена от материални фактори. Самочувствието се дължи на външния вид повече от всичко останало, но не само – дължи се и на това как сме устроени генетично и съответно програмирани психически да възприемаме света. Аз лично, до този момент, слагам различните видове познавателни възприятия над общия знаменател „заблуди” и „илюзии”, защото не е ясно кое е правилно и кое – грешно, имаме просто двойки понятия, които си противоречат. И, разбира се, от единия край е бялото, от другия – черното, а между тях е работа на художника да изброи неизброимото множество.

Не смятам себе си за философ, нито дори за човек на науката. Не смятам, че съм религиозен или духовен, въпреки че съм изпитвал и продължавам да изпитвам духовни преживявания. Не смятам, че съм изпълнител или човек, който забавлява другите.

Смятам, че имам потребности и искам те да бъдат задоволявани. Както всеки средностатистически (математика) хомо-сапиенс (биология) от тази ера (история). И Химия, разбира се. Любимата ми – царицата на науките! И генетика, и неврология. И психология и др. Вярвам условно в науката.

Философията е средство за достигане на познание.

Зá духовните изживявания. Против религията.

Религията е средство за укрепване на обществото – затова тя е добра. Религията е средство за укрепване на обществото чрез власт (авторитет) – затова тя вреди. Безусловното доверие към авторитета винаги води до злоупотреби. Безусловната власт винаги води до корупция. Мисля, че е добре за нас да поставяме условия и не би трябвало да се срамуваме от това. Не е срамно да бъдем скептични и да поставяме под съмнение дори и традициите. А в повечето случай – най-вече традициите и дълбоко вкоренените вярвания.

А за хората на изкуството, забавленията, изпълненията, какво мога да кажа? Една сбирщина клоуни, ‘дет си нямат друга работа. Бездарници – всичките до един. Инатливи, настоятелни, нахални и крайно досадни. Предизвикват омраза и завист. Биполярни. Те самите мразят себе си или претендират, че са самовлюбени. Често развиват изключително тежки ментални и физически изкривявания. Ослепяват, оглушават – винаги губят от всичко, което правят. Понякога се раждат недъгави. В смъртта си са различни. И пак, често там са криви и асиметрични.

Истината е че обичам изкуството и то предизвиква у мен не само любов, а и възхищение. Но хората на изкуството – те са отвратителни… със тяхната крайна суетност, с тяхната чувствителност, с техния срам и техните страхове. Олицетворяват всичко извън контрол. Непокорни и безотговорни.
Хората на изкуството толкова силно се ненавиждат, че дори обръщат гръб на себе си. Представете си едно картонче и как човешкото тяло е това картонче сгънато на две и залепено. На едната страна пише „отпред”, на другата – „отзад”. И хората на изкуството отлепят това картонче, за да си видят… противоречието. И всичко им изпъква. Те са напълно отворени. Вътрешните им органи покълват. Корените им се отправят към необятното пространство на Космоса, а върховете им се разпростират по земята. Сякаш някой ги гъделичка те се превиват.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s