Серийни поробители

Първо, искам да изясня, че не съм против турския народ и турските традиции. Не споделям идеологията, която много хора биха нарекли патриотизъм. Вероятно понятието „нация“ не е измислено, за да издига стени в човешките отношения, но реално то това прави. Както и да е, нека го оставим за друг път.

Нека обърнем внимание на факта какво излъчват в наше време, края на летния сезон на 2009, водещите медии в така наречената България. Не е трудно да забележим тенденция, която се наблюдава в две от трите т.нар. национални телевизии. Явно някой е платил на някой да плати на друг, за да закупи доволно количество фекална маса, запечатана на кино-лента, произведена, пак така, благодарение на солидно парично заплащане. Но в това, само по себе си, няма нищо лошо. Хората обичат да консумират фекалии. Сутрин, по обед и в осем вечерта. Това ги кара да се чувстват значими. Посредственост. Набожност. Илюзия за добро материално състояние или пък за споделени финансови трудности. Илюзия, че хората на екрана са това, което са хората в Турция и че те всъщност са почти като хората пред екрана в България, когато реално хората от екрана са единствено психологически копия на стереотипизираната им предварително проучена публика. Има още намек за секс и насилие. Големи количества грим. Все неща елементарно красиви и дръзки, които ни карат да потрепваме от екстаз, вдъхват ни самоувереност, и най-вече, придават универсален смисъл на живота.

Колкото и да ми е трудно да го призная, като българче, закърмено с моралните недостойнства на своята нация, аз изпитвам психически заложена погнуса при слушането на турска реч. Може би, това ме кара да реагирам емоционално на случващото се по българско-американската-турска национална телевизия. Но езика е без значение – турски, испански, английски, сапунено-оперен – проводника е различен, но това, което провежда е еднакво. Става въпрос за определен тип мислене. Социална нагласа. Вирусен неврологичен софтуеър.

Целта е душата на отделния индивид да бъде инвалидизирана и прикована към стола в трапезарията, докато тялото му извършва физическа дейност срещу пари, за да покрие най-елементарните си нужди. Това са 2/3 от едно денонощие, другата 1/3 е сън, който неволно е породен от душевната уродливост. Целта е поробване на човешката интелигентност. Целта е да не си човек, а потребител. Целта е всички да се превърнем в баби. Целта е доброволно да вдигнем фустите си, за да ни го вкарат яко отзад.

Драги зрители, избавете се от порочната сладост на фалша. Днес мъчителната житейска дилема и героичният подвиг се крият в нещо толкова просто, като натискането на един бутон с цифра. Толкова е просто!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s