Пет капчици „омраза“

Тишина. Шум от думи и мисли. Прилив на някакво непознато вещество, чието име не зная. Мога да го контролирам. Като коктейл-бар е моето тяло. Изпълнено с хромозоми, аминокиселини, всяка клетка е независим организъм. Давам им свобода, но като ги убивам никой не ми държи сметка. Забравям… отново дупка. То още е в мен. Ще го изрежа като тумор и ще го напъхам в лист хартия. Тази малка двуизмерна дума. Никога не ме е виждала. Аз съм нейният създател. Твореца и сатаната, насилника на думи. Звучеше ми хубаво и ми беше хубаво, и ми ставаше още по-хубаво. Но го изгубих. Беше ме страх. Как да го запазя? То е неподвластно на инерция. Страх ме е от това да се харесам. Изглежда суетата вече е умряла. Искам да разрушавам. Няма да казвам какво НЕ ИСКАМ да разрушавам. Вие сами се сетете.
Нова мисъл на нов ред.
Комунистически ред.
Родителите ми са срамежливи. Хората, които жалеят за отминалото време са срамежливи. Потискането на свободата се изразява в срам. Избягвам конфронтация и пот ми избива. Избивам себе си. В множествено число. Мразя селото и децата, които гледат страхливо. Но обичам децата. Няма да казвам защо. Вие сами се сетете. Мразя думата „защо”. Мразя старци – независимо от възрастта им – на 15 или на 80. Мразя думата „да”. Мразя думата „трябва”. Мразя плановете и съгласието.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s